Малко известни Факти за Razkazy за Sanya.

Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Налапа кура на внука си и лицето му засия от задоволство. Докато правеше свирка на Христо, другите момчета се заеха със свободните части на зрялото женско тяло. Мартин се зае с огромни бели гърди и засмука твърдите зърна, Георги слезе между краката на Саня, а там ситуацията беше невероятна. Гъсто окосмен, но късо подстриган триъгълник, големи срамни устни и сокове, които приливаха от вагината на Саня.

Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.

като видя, че няма да го надбяга, спря и се обърна назад. Агата издърпа юздите и скочи

Могилата неусетно се беше превърнала в място за панаир, където търговци

далечни села, заграбваха с пълни шепи и сърца от водата и умиваха лицата си, а преди

корен на червен божур за да приготви отвара, с която цереше болните в селото.

Тази басня Разкази за Саня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.

- Тогава аз ще се опитам да помогна. Наистина няма как да ви пусна така по улицата. Но искам да видя с какво си имам работа!

- Да те лекувам, но така няма да стане, нямаме презерватив.

Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.

Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.

зърне за последно. Агата я свали от коня и зачака да запечата в очите си трийсетината